автор: par4e_poet

От лазурното небе започна да вали,
и всяка капка от дъжда бе мисъл за теб,
копнеж по притаена взаимност,
мечта за сиянието на твоята усмивка.

Вече съм мокър до кости.


Дъждът може би беше просто сън,
но лазурното небе е още над нас.
И когато се събудя, ще полетя натам
(преди да дойдат звездите).


Земята е мокра от сълзите, които мечтите ми ронят.
А може би от сънувания дъжд...