автор: paisa

Виждал си какво има в гилзата на един патрон, нали? Сиво, гранулирано зло, предназначено да предаде по перфектен начин цялата сила на омразата, на излитащия куршум.
Той разбира се непоколебимо ще отнесе посланието и изсъсквайки късо – „Умри!”, послушно ще се забие в тялото на жертвата.
Има нещо в това кратко просъскване. Може би е мигът, в който можеш да чуеш истинският глас на Древната Змия, осмъртяваща за пореден път от хилядолетия насам с един изстрел двама човека – тялото на жертвата и душата на убиеца. Истинският и глас, не онзи, който всекидневно ти нашепва колко си красив, умен и добър, че ти си Важният и че втори като теб няма на света. Или, че двуногите наоколо са част от представление, организирано в твоя чест.
Същите ласкателства чува всеки един от тях. И който повярва има куршум и за теб – Неповторимия.
Мислиш си, че си стрелеца? Всъщност ти си куршума. Ти си послушното оглупяло средство, а оръжието е в ръцете на Архиврага на човечеството...
Наивно е да си мисля, че си ме чул. Ти си вярващ човек. Отдавна си повярвал на смъртния си враг, а той ти плаща за това, нали?
Е, поне ти го казах.