автор: overamarti

В Космосът:
Тънкото, крехко създание коленичи в молитва. Жилите на врата му се бяха изопнали в усилие. Крилата му- събрани зад гърба не потрепваха- тишината бе пълна- въздухът неподвижен, леко шумолящ от едва доловимите движения на устните подели смирено моление. То светеше в заобикалящата го тъмнина- меката синя светлина хвърляше доброта в
злата нощ. Концентрацията бе ненарушима. Каменно напрежение бе обхванало създанието- мускулите му изопнати и героични. То бе готово, след молитвата на ангела Господен да посрещне атаката на огъня иззад линията от дървета. Светещи, червени очи- огнедишащи животински ноздри- раздиращ гърлен рев и огромно мускулесто- смътно напомнящо човешко тяло първо се стовариха отгоре му- после го захвърлиха високо във въздуха и полетяха след него с дълги нокти разперени да пробождат. Но то бе готово- крила закриха студената, далечна луна, ръце изящни като в танц изписаха бляскав кръст в черният въздух, който заслепи летящите към него червени очи на змея и предизвика болка по цялото му същество. Разярен издиша той огнен вихър които последва ангела докато той описваше голям полукръг в звездното небе. Леко синята светлина от тялото му сменяше нюанси бързо докато крилата реконфигурираха динамиката на внезапно удължената им конструкция. Демонът знаеше много добре какво означава това, но не беше напълно сигурен- или създанието се готвеше да ги използва като щит срещу летящият, и бързо настигащ го, насреща му огнедишащ вихър като ги обвие около себе си или сега щеше да последва най-смразяващата атака позната на бойна единица в цялата история на земният и свръхестествения свят.

Изведнъж синкавото създание увеличи скорост до степен едва позволяваща му да остане видим за демонското възприятие. Разярен той полетя след него бързо превключвайки през спектри на светлината за да следи полета на създанието чиято чиста кръв той жадуваше. Летящият огън се върна бързо в него и остана да образува дълга опашка зад него докато той преследваше целта си. Внезапно това от което се страхуваше най-много се превърна в реалност. Той не разбра кога ангела се озова до и навсякъде около него. Смъттен ужас намали силата на огъня в него когато крилото проряза огромна черта на мястото, на което трябваше да се намира коремът му и ръката изразяваща кръст върху челото му, което заглуши мислите му с една единствена означаваща болка. Усети как осъзнаването му бавно започна да го напуска, докоснато от светлина и добрина. Ангелът с нетрепващо красиви черти сложи деликатната си ръка на челото на звяра и навеждайки се към него започна да се моли. Лицата им почти се докосваха. Демонът усети, че краят му е близо. Съществуването за него щеше да престане.

С последни сили се опита да отблъсне пагубното за него въздействие, и по този начин да обърне битката в своя полза, като постави ръцете си върху тези на райското същество и ги обърне на обратно, прекъсвайки по този начин силата на кръстния знак изгарящ сетивата му, обръщайки магическото въздействие към страната на мрака. Силата на демона бе феноменална- на Земята не съществуваше сплав, която да не може да бъде огъната под натиска на мускулестите му ръце, но крехкият наглед ангел удържа успешно трошащият кости хват. На лицето му бе изписано едва доловим знак на усилие докато продължаваше да държи светещият кръст на демонските гърди. Не то нямаше да позволи на злото до обърне наобратно кръстът комуто служеше. Тайнствената молитва му даваше сили. Не бе жадувал тази битка, не се радваше, че причинява болка, макар и тя да беше агония подхранвана от омраза, на друго живо същество, но знаеше че това е единственият начин да спре жадуващото неговата райска кръв материализирано демонично присъствие и макар собствената му природа да не му позволяваше да убива в защита, дори и адските зверове опазването на човеците, заради които Бог бе страдал с кръвта си насърчаваше неговата победа с усмиряването на демонския гняв.

Междувременно болката за злото бе достигнала неописуеми висоти. В отчаяно усилие демонът оголи страшни зъби и ги заби в ръката на своя десетократно по-дребен противник. То извика по-скоро от изненада и реши, че продължаването на тази схватка само усилва агонията на демонът, да не говорим за гневът му, което допълнително спомагаше за деградирането на неговата същност. Ангелът отпусна леко ръката си, давайки на демонът илюзорна представа, че ранил създанието и има шанс да се освободи. След това всичко свърши за секунди....Светлото създание изрече последните думи на своята молитва и направи малък кръстен знак върху челото на своя противник. Демонът изпищя пронизително и започна да пропада към далечната земя. На лунната светлина, гледано от добра дистанция се видяха ясно две следи. Едната огромна и черна летяща надолу като гигантско парче плат, а другата малка и сияйна отправяща се нагоре към небесата. Епосите не винаги биват видяни и описани достойно. Битката маркираща началото на войната за Съществуването докара болка и мъка на победителят.... Двете гигантски армии започнаха припряна подготовка. Остана да се уточни привличането на само още един съюзник, много слаб, но и много важен. Подобно на ценен камък той бе целта на двете страни. Едните се хранеха от неговите души, а другите ги хранеха тях. Но изборът бе негов и краен.... А на един депресиран, но все пак слаб певец му се падна честа да я разкаже. Това е повест без основни персонажи и без любов...

Следва продължение......