автор: voda

Подухва сега над България
белият вятър.
Топи се,
попива в земята
последният сняг.
И радостна тръпка
пронизва до болка сърцата -
на пролет мирише,
дърветата вече цъфтят.

Тревички, цветенца...
Земята от сън се събужда.
И слънцето топли -
със някакви нови лъчи.
От тука те виждам,
Родино,
от тука те чувствам.
На пролет мирише.
В сърцата изгряват
мечти...