автор: chicho_toshko

Разказва ми своята приказка
животът лишен от пристрастие.
Рисува с иглите си времето
по вените синкави пътища.

Съдбата с изкуствено зрение
замаяно ходи през тръните.
Срива хилядолетни крепости
и изгражда отново.Пясъчни.

Разцъфнала в капки отровени
душата приема причастие.
Пияна следа милосърдие
криволичи безпаметно в мрака.

По дланите дяволска линия
извива рога между пръстите.
Разказва ми своята приказка
животът в театър "Пристрастие"...