автор: Slon-Madrigal

Ей там, отляво, са двата спътника на Калипсо, единият е проучен, обаче още нямаме база там, но за половината от другия нищо не се знае… Вечен студ и лед - каза Джаг и продължи да разказва оживено за метеоритните облаци и за Проклетият астероид.
Разбира се, нищо не се виждаше. Илюминаторите на старата трошка бяха затъмнени заради силното пустинно слънце. Нямаше достатъчно гориво, за да вдигне кораба в атмосферата, така че си стояха тук от сумати ходини и дори не знаеше дали Проклетият астероид всъщност още съществува.
Избягваше да поглежда много към мълчаливите си събеседници, а те бяха свили пипалата си в прозрачните си кутиоиди и изглеждаха мъртви. “Живи са, мамка му, ако излязат от тия кутии, ще ме довършат с едно завъртане…” В началото се чудеше дали знаят какво ги чака. Наясно беше, че те не чустват като хората, психиката им не беше хуманоидна и не можеха да чустват, но дали разбираха какво става? Едва ли.
Джаг автоматично превключи неработещата електроника от автопилот на ръчно управление и натисна копчуто за изключване на изкуствената гравитация, само то работеше и светеше в миролюбиво зелено.

И двата кутиоида моментално се пръснаха, съществата в тях се разлетяха на късчета и настана пълна тишина. Джаг си позволи лукса да погледа още няколко минути Калипсо и спътниците й и докато развързваше колана, за да отиде да се почисти си помисли, че отново забрави да пусне преградата.


На връщане в Къщата еКон отказа да го пусне, тъй като сензорите му бяха доловили подозрителна миризма.
- Стига си се гъбаркал, Кони, мих се два пъти на кораба!
Дръжката на вратата, която някой майтапчия от предишна смяна беше изработил във форма на чудовищна глава като на старите викториански къщи се раздвижи, фигурата изобрази гротескна усмивка и го подуши.
- Иди на верандата и ползвай душа, Джаг, ти знаеш колко е важно да се спазват правилата.
Нямаше какво да се прави. Джаг отиде отзад , съблече се и изчака йонният душ да отмие онова, което бе подушил еКон. “Глупости, глупости, глупости… Стар параноик” мислеше си Джаг и разсеяно наблюдаваше шествието на домашните роботи, които в индийска нишка се насочиха към хангара, за да почистят кораба. В началото се гнусеше от факта, че прахосмукачката му чистеше по няколко пъти на ден остатъците от онези същества, но после свикна и дори се отказа от ежегодните допълнения в докладите, с които искаше да му зачислят отделни работни уреди за почистване на Къщата. Впрочем комисията никога не отговори на исканията му – все пак бе военно време и на никой не му дремеше за някакви си работни роботи за почистване.
Джаг изчака душът да се нулира, излее и бързо навлече комбинезона си. Когато се обърна, видя зад себе си нисичкото тумбесто тяло на една от прахосмукачките, която нетърпеливо жужеше около него и май налиташе да се увира под крачолите му. “Псст. Изчезвай.”рече Джаг и я побутна с крак. Роботът неуверено се отдалечи и пожужа още малко, преди да се обърне и да се присъедини отново към отдалечаващата се нишка на останалите. “Ще трябва да поработя по нея. Сигурно веригите пак са се износили..” напомни си Джаг и понечи да пъхне ръце в джобовете си. В левия джоб обаче имаше нещо безформено и меко. Той го извади и видя, че бе късче от съществата, които бе унищожил днес. “Как ли е попаднало? Нали се почистих…” Стана му неприятно от това, че всъщност еКон е бил прав, права е била дори и глупавата прахосмукачка.. Замачка неловко в шепа късчето и тъй като не знаеше какво да го прави го хвърли върху сухия пясък пред къщата.



Джаг обичаше да вечеря преди да са залезли двете слънца – тогава можеше да наблюдава до насита от верандата променящите се шарки по нагорещените пясъчни дюни около Къщата, цветовете, които избухваха в огнено великолепие, на които той никога не можеше да се насити. ЕКон тихо жужеше с последните новини от планетата – около екватора имало пясъчна буря, но тя нямало да засегне тях, лятото се задържало необикновено дълго и това не влизало в метеорологичната прогноза, и прочие и прочие. Това му беше работата на еКон – да измисля новини, да контролира климата около Къщата, понякога да разказва вицове, някои дори умерено мръсни, да отбелязва дали се съблюдава реда. Малката прахосмукачка тихо влезе в къщата, кой знае защо на Джаг му се стори уморена и тъжна. Роботът се приближи и неловко клекна до краката му, дори леко го докосна по пръстите. Всички си бяха свършили работата за деня.
Утре предстоеше нов ден. Джаг отмести чинията, но не му се искаше да става от масата, за да не разбута малкият робот.


На другата сутрин транспортната клетка спусна още два кутиоида. ЕКон ги регистрира и ги освободи за унищожаване. Джаг направи един курс за хуманно унищожаване. Изпрати документите на съществата до военната комисия по и копия до комисията по военнопленниците. Като си помислеше, преди време му се бе случвало да прави по пет курса на ден и едвам му достигаше време да напише докладите и да се наспи… От десет години пращаше задължително копия да комисията по военнопленниците, тъй като веднъж, беше много отдавна, се беше случило така, че му бяха пратили не военнопленници, а мирни граждани и стана скандал. Тогава беше още млад и се развика “А вие можете ли да ги отличите, кажете де? Еднакви са – всичките еднакви гадни слузести топки с пипала, убиват те само като ги погледнеш, мамка им! “ Някой му беше отговорил, че всъщност “мирните граждани” са такива същества, които изобщо не са участвали в бойни действия. Обаче Джаг им се изрепчи по инерция “ На кой му пука… Пука ми на мен… Всичките са едни и същи!…” И изключи връзката.
А след години носталгията и самотата така го налегнаха, че започна да им разказва на тия гадове , дето му ги стоварваха за унищожение за двата спътника на Калипсо и за Проклетия астероид. Не, че можеха да разберат. Изключено беше да могат да разберат.


Напоследък еКон ставаше все по-параноичен. Металната глава на дръжката на вратата все душеше и се хилеше срещу пустинния вятър, а Джаг открито се присмиваше на подозрителността му и му предлагаше да погледне дали позитронните му връзки не са склерозирали. ЕКон настоятелно повтаряше, че връзките не могат да склерозират , но продъжаваше да души въздуха и дори престана да съблюдава строгия ред в къщата, тъй като явно капацитетът му отиваше изцяло за сканиране на околността и преработка на информацията. В началото Джаг се зарадва, но след няколко дни осъзна, че му липсват дребните неща като това кърпата му за лице да е винаги закачена за стената на банята и прочие.
Тази вечер беше решил да впише в месечния доклад, който щеше да изпрати до Командването и една малка молба за нов софтуер за еКон. “Той все пак го заслужава, няма какво да се стискат толкова” помисли си Джаг и остави чинията настрана. Протегна се и като отстрани внимателно прахосмукачката от крака си пое към верандата, за да се разтъпче.
Стори му се, че видя нещо в пясъка. Помисли, че е някоя част, забравена от машините. Приближи се и се загледа. Нещото беше миниатюрно стъбло с пъпка на върха. “Ще си има листа” помисли си Джаг и като се огледа внимателно, изрови с пръсти стъблото и се учуди, че няма корени. След това внимателно го отнесе на няколко крачки по-встрани, където Къщата хвърляше сянка и го засади отново. Постоя малко над него. Не беше ли изхвърлил на същото място преди два дни остатъците от онези същества? “Глупости” помисли си Джаг и се върна в Къщата. На прага го чакаше прахосмукачката и цъкаше неуверено. “Ще си мълчиш, нали?” рече й Джаг, а роботът естествено нищо не каза и колебливо се огледа, преди да влезе след него.


Джаг така и не изпрати молбата за софтуер за еКон на Командването. Нямаше защо Командването да се интересува от Джаг - той вършеше работата си добре. Транспортните клетки пристигаха всеки ден, макар и с все по-малко на брой военопленници, докладите се изпращаха редовно.
Няколко месеца по-късно само еКон упорито продължаваше да изследва за тревожни следи около Къщата и все не ги намираше, тъй като Джаг постоянно местеше малкото растение. След още няколко месеца Джаг се принуди да го разглоби и да изхвърли част от него, която беше пострадала при късо съединение ( бедният еКон до края твърдеше, че позитронните му връзки не могат да направят късо съединение) С останалото сглоби малък радиомаяк и го нагласи така, че да изпраща на равномерни интервали записана информацията, която еКон приживе бе изпращал на Командването; частите стигнаха дори и за ремонт на малката прахосмукачка.
Странното пурпурно на цвят растение, което Джаг си бе отгледал явно се чустваше добре в пустошта и в постоянната горещина пред къщата. “А разправяха, че онези същества не издържали на високи температури… ама, че глупости” си казваше Джаг и му харесваше да го гледа как расте. Понякога все още през транспортната клетка идваха същества за унищожение, но вече бяха по едно, по две на месец, че може би и по-малко, та почти нямаше работа.
Все по-често се случваше така, че си седяха Джаг и прахосмукачката на верандата и наблюдаваха съсредоточено растението, а веднъж Джаг дори каза:
- Аз мисля, че ще расте още, може да стигне чак до горния слой на атмосферата, ти какво ще кажеш? Току виж сме успели да се изкачим по него чак до Бога на тая проклета планета...Можем да видим и Калипсо, колко време мина.. . - Джаг търпеливо зачопли зъбите си - Абе най-важното е, че е упорит, нали? Ще успее момчето, сигурен съм... Но преди това ние с теб трябва да си направим заслон, защото ми се струва, че идва някаква буря от изток… - той наплюнчи пръст и провери посоката на вятъра.
Прахосмукачката не каза нищо, само любопитно се зарови в крачола му.