(Любовта е тоталния синтез на всичко и винаги, дотам че тя е разрешителя на всяка дихотомия - на всяка двойка противоположности, които дори "очевидно" са взаимноизключващи се. Резултатът не е амалгама, а квинтесенция. Резултатът е синхрония, музика на сферите, екстазът от всяка еврика.)
Кратък послеслов:
Ако не смеете да се вживеете в посланието на това изложение от опасение, че може би то е "чиста измислица", предлагам ви начин сами да го проверите по достоверност.
Справката с науката генетика казва, че всеки човешки зародиш в майчината утроба и в самото начало на бременността е от женски пол. Т.е. не безполов, а именно от женски пол. Женският пол се представя като двойката ХХ хромозоми. Щом всеки зародиш в началото е ХХ, то формално погледнато единият Х се "превръща" в У-хромозома, когато предстои да се роди човек от мъжки пол. Това става под влияние на хормона тестостерон излъчван от организма на бременната. "От разстояние" ние не можем да видим как ХХ се превръща в ХУ, но пък в Стария завет черно на бяло си имаме жокера към тази мистерия - реброто, от което бил сътворен Помощника на Човека. Що вицове са съчинени за това проклето "ребро", но трезвото проумяване ще ни каже, че то е: "да се погледна отстрани", т.е. ребром. Като използваме жокера, ще видим, че У-хромозомата е двойката ХХ, но погледната ребром така, че Х припокрива Х, по нагледа на матрьошките: Х(ХХ)=ХУ.
В текста, раждането на човек от женски пол съответства на ситуацията, в която Любовта е сбъднала първото си желание - така, че wo-man (Човека) се сдвоява с wo-man (в Човека). В другия случай man, което е Любовта, бива проникнато отвътре от wo-man (което е ролята ня тестостерона), като в резултат wo-man (Човека) се сдвоява с man (в Човека). От своя страна man е проекцията на Любовта (като man), а то и отвън, и отвътре е wo-man (двата Х-са, които се припокриват).
А понеже "бог е любов", то бог има рожден ден на 14 февруари. Ето защо, когато в този ден честитим празника на любимия (любимата), честваме рождението на бога в него!
(край)