автор: NeMePoznavash

На сцената – мечта ще стъпя,
на собствения си живот. Аплодисменти!!!

Страхливо зад завесите поглеждам,
светъл лъч от прожекторите търся.

Името си чух, някои го извика
и без да се усетя вече съм навън.
И като гвоздея на вечерта от цирка шарен
по изпънато въже на пръсти стъпвам.

Барабаните, нетърпеливо мене чакат,
да се хвърля без предпазна мрежа.
И цирка почва, и аз се хлъзвам,
с милионите си въпросителни политам.

Падам…с душа – сирак, с табела “Помощ”,
отстрани видях се, странно, без да зная как…
Глава разтръсках, вече се оглеждам
и не бях летял, все на сцената стоял съм!

…И всичко, без да питат рецитирам,
преди да тръгна, преди пак да се разбия долу,
преди да се налага да се извинявам
и да се простя със себе си отново…