Древен крал в чертог чудесен
е букът изправен и красив.
А в клонака му се лее песен -
весел порив на певец игрив.
Славей пееше тъй нежно
за простор и висини...
Да се рееш безметежно
в свят от синкави мечти.
А кълвача работливец
чуди се и мае той :
"Що ще чини тоз ленивец"
в идещия летен зной.
"Ни гнездото му гнездо е
да го духнеш и ще падне"
А пък славейчо си пее
нищо, че се мина пладне.
На мърморкото пернат
весело се смее той:
"Не работя на инат
аз, кълвачо, съм от сой!"
"Вий кълвачите кълвете -
туй е вашата съдба!
На поета оставете
да си пее песента!"