автор: Jestoka_Izmama

Чуваш ли вятъра,той на нас говори...
Шепне ни едва едва..
Разкзва ни приказка за сезони,
за лято посетило хиляди места..
Заслушай се,
сега за зимата говори ни той...
За онази зима вледенила хиляди човешки сърца...
Красиво е нали??
Дори малко страховито и от части да боли.
Шепота му ни говори,за есента...
Която отмила от хората срама,унижението..
Отмила го с дъжда...
Ако се заслушаш сега на пролета идва ред...
На онази искрица,заплаена в нашите души.....
Онази,която кара птицата към къщата си да лети..
Този шепот ни разказва призкава за сезони,
открили хиляди места..Посетили хиляди души,
оставили в тях трайни,болезнени следи...
Вятъра..нежен и жесток..Завършва разка си с
гръм...и порой...
Започва да вали...кой сезон е при нас кажи?
Какво усещаш дълбоко в теб..Надежда-копнеж-студ или скреж..
А може би надежда една..че тази вечер ще останем завинаги така?!