автор: sla-mori

Прозявка, премигване и после нататък
Време за губене нямаш
Аз пък се спирам и изгрева гледам
С усмивка посрещам зората
Умора, въздишка и поглед в земята
Грижи ти толкова имаш
Аз пък все поглед впервам в простора
С възхита усещам безкрая

След тежкия ден и дългия път
Домът е твоята крепост
Аз пък жадувам да бродя в гората
Свободна, щастлива и силна

Как мразя, когато се губя във дните
         копнежи убивам
         опразва се погледа
         вегетирам

Аз просто обичам да се боря безстрашно
         и смея силно
         да плача тайно
         и гоня мечтите

И всичко това по една проста причина:
От всичко най-много обичам аз... да живея!