автор: magiq02

Тази нощ
под звездното огнище,
пред Лунен погледи сред
земен студ,
звучи от нейде Лунната соната

И Боже мой,
каква тъга!

Луната тихо слиза
до стъклото.
И от невидимото и око,
една сълза
безшумно се отронва.

Луната тихо слиза
до стъклото.
И от невидимото и око,
една сълза
безшумно се отронва.

Едно листо
беззвучно се търкулва,
забързаното време
в Миг се сприра,
а дъхавата нощ - замира.

Неприютена ,
тръгва Любовта...