автор: belosnejka

Не плача, драги! Виждаш ли? Навън порой вали!
Дъждът на капчици в очите плахо се разлива.
Не шепна тихичко от болка! Не! Не ме боли,
душата просто дави се от глътката резлива.

От виното е! Пия го като горчива истина!
Присяда хлябът ми във гърлото - несподелен!
Скъперница ли? Не, но съм сама, умислена...
Със кой да го деля, когато пуст е моят ден?!

Не викам, драги! Чуваш ли? Раздира се небето!
Гърми там горе, сякаш облаци играят на война!
Какво ме питаш? - Още страда ли сърцето!?
Отмина времето! Сега напред сама ще продължа!


11.08.2007 г.