автор: Veronique

Толкова са крехки сънищата
на хората,
толкова непретенциозно цветни
в сивите стаи
по тъмните ъгли
на празните неосветени коридори

тичат децата ни,
без играчки,
и потъват в сумрака
от болезнени копнежи
водовъртежи от страхливи мисли
заемат всяка от частиците слънце,
а иглите се забиват на дълбоко,
във всяка мисъл,
всеки стон,
всяка болка,
и оставят белезите си
които са за цял живот...
до гроба,
и до опечалените,
пред некролозите.

Утре сме на погребение,
на душите си...