Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 363
ХуЛитери: 0
Всичко: 363

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПосвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
раздел: Други ...
автор: skaviva

Предговор

Тия дни се улавям, че в спор с 14- годишната си дъщеря започвам изречения от рода на: " Когато бях на твоите години..." , "Аз на твоите години..." и се замислих. Бая години ще да са минали, щом вече го казвам; а уж никога нямаше да мърморя на моите деца!
Лошото е, че моите деца никога няма да знаят какво вълшебно детство съм имала, както много мои връстници по времето на социализЪма. Лошото е, че вече изпитват алергия към гореспоменатите фрази и аз не мога да им разкажа какво е било, без да не ги накарам да се прозяват.
Дано други да успеят.
Това, което ще прочетете, е събрано от много постинги в един много добър форум за българи във Великобритания - www.bghelp.co.uk - и представлява едно колективно усилие за спомен за нашето детство. Приятно четене.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компакт дискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
6.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

Пушехме фасове, намерени на улицата в 1 -ви клас и не хванахме трипер, аз се сбих с 2 ма, които харесваха момичето, което харесвах и аз. Подарих й един бръмбар, тя ме обикна за цял живот (има -няма 2-3 седмици); в 5-ти клас почнах чекиите и оттам нататък съвсем откачих.

Мили соц картинки:

Акция за вторични суровини - невероятно оживление в училищния двор, при което всички ( почти всички) ученици мъкнат вързопчета с разни вестници и списания и ги трупат на купчина.
Чудесен повод да се снабдиш с липсващите ти броеве на „Космос” или „Паралели”, като същевременно им се чудиш на диванетата, които така глупаво се отказват от такива ценни списания.
Бомбички – завита с тиксо взривна смес от миниум, бронз и две-три гайки. При избухване оставя много хубави петна по стената на училището, макар че директорът има друго мнение по въпроса.
Гойко Митич - образът, който се появява в ума ви, когато чуете думата „индианец”. По никакъв начин не го възприемате като сърбин ( какъвто всъщност си е).
Дъвка Идеал - нещо доста твърдо, което придобива вид на дъвка едва на 10-тата минута, след сте си го сложили в устата. Идеално средство, ако сте решили да си махнете някоя пломба.
Етър - безалкохолно, алтернатива на лимонадата. Съдържаше истинска захар, а не Е-764, Е-893 и други боклуци, с които пълнят сега прехвалените им фанти и севън-ъпи.

Кръжок - Вариант на понятието "групички по интереси". Ходиш защото е модерно, защото някой (родителите или учителката) те е накарал, или просто защото те влече темата.

КОРЕКОМ – магазин, който служи за ловене на привърженици на буржоазния свят, агенти на САЩ или просто хора с долари ( долари значи, а?!!!). И все пак, като си помислиш, никак не е зле ако някой ти купи оттам шоколадово яйце.

Лека нощ, деца! – телевизионно детско предаване, известно още с името на главния си герой - Сънчо. „Лека нощ, деца!” е доказателство, че възрастните все пак ги бива за нещо – такива хубави приказки, такива интересни анимации пускат през тия 10 минути. Ами „Зайчето с карираните уши”, а „Приказки под шипковия храст”, също „Няма никой в къщи”, „Семейство Барба”, Педя човек-лакът брада и още много други! Но тук има и един много коварен момент. Веднага след „Сънчо” трябва да си лягате да спите и никой не ще и да чуе, че ви се гледа още телевизия. Не, тия възрастни една свястна работа не могат да догодят като хората!

Ну, пoгоди - така, според вас, се казва вълкът от известната анимационна поредица, който все не успява да улови симпатичното зайче (като понаучихте малко руски с удивление узнахте, че въпросният вълк съвсем не се казва така и че „ну погоди” означава... но това едва ли е толкова важно. Важното е, че и сега се заливате от смях, докато гледате филмчето).

Пионер – малолетен гражданин на НРБ, който е винаги готов за делото на Партията, за щастието на нашата Родина. Твърде често не е подготвен за контролното по математика. Готви се да стане комсомолец и постоянно му втълпяват: „на теб всичко ти е на готово, а знаеш ли какво беше някога - глад, фашисти, „дий, воле, дий”... ама вие, неблагодарници такива, нищо не признавате”. (Спокойно, другари възрастни. Като падне комунизма, те ще видят и фашисти, и „дий, воле, дий” и кон боб яде ли, и всичко).

Пионерска връзка – алено триъгълно парче изкуствена коприна, което в началото те кара да се чувстваш отговорен и радостен, известно време след това те изпълва с досада от всекидневното му гладене, а в края вече го държиш на топка в задния джоб или на дъното на ученическата чанта и го намяташ само за малко, когато трябва да минеш покрай дежурния на входа на училището.

Рубик – Ерньо Рубик, бащата на магическото кубче (майката, както винаги е неизвестна). Е нема такъв шамар, какъвто тоя унгарец забоде на гнилия Запад. Ония напредват, развиват се и се надуват, а най-големата им мания е соцпродукт. От гледна точка на чавето, нема такава зарибявка. Седиш с дни и редиш магическия куб. То не бяха състезания, то не бяха уроци.

Студио "Х" - Събота, най-прекрасният ден. На училище до обяд, пред теб е ЦЯЛАТА Неделя, а вечерта култовата рубрика с поредното криминале. Това беше пиронът на седмицата - по цял ден бози и в събота към 22.30 прааас, Студио "Х"! Е, няма такъв оргазъм. След петъчната рускоговоряща програма, в Събота криминале и то в късна доба (Телевизията, драги ми Смехурко, работеше сутрин от 10.00 до 12.30 на обяд и от 17.30 до 23.00 и то само ЕДИН канал). Така че Студио "Х" беше черешката на тортата. А спомняте ли си сигнала, с който започваше самата рубрика?

Играта на фунийки - абсолютна необходимост и пристрастяване, сега като си спомня колко пъти съм стоял до 3 часа през нощта да правя фунийки от "Жената днес"; най-големите гъзари, разбира се, ги правеха от "Некерман"!!! И после по цял ден от сутрин, та до мръкнало...и с лак ги мажехме и топлийки слагахме и всеки още с по две очи ходи!!!

Кока-Кола - леле, каква радост беше, като я докарваха в сладкарницата, а бутилката беше направо с нумизматична стойност!

Футболните топки от 6лв. и 10 ст. - как болеше, като те лепне в лицето, малеее... обаче по едно време едно гъзе от махалата, не знам кой от техните бачкаше в кожената, взе да мъкне "Танго" - правеха ги по лиценз, ама баща му набързо го сбара и го наби - впоследствие Танго-то зае място на задната лавица, под стъклото на Лада-та!!!

Играта на джамини - то не бяха биринки, то не бяха мискета... разбира се, най-голяма завист предизвикваха притежателите на сирийки с косъм. Целехме стотинки или бирени капачки, а който преминаваше непозволено линията "взимаше кес". Съществуваше и термина "чорик", ама вече забравих за какво се ползваше.

...И още и още - пластмасови войници, димки от амониева селитра, Васко да Гама от село Рупча, корекомски яйца, Лего, детски лагер на Равда, тенис на желязната маса зад трафопоста, дъвки Турбо, колички Мatchbox.....списъка край няма!!!

Спомням си шоколад "Крава". Някой да има спомен за това?Като се хващахме на бас за нещо, винаги наградата беше този шоколад,че беше по грамаж най-голям и скъп. Имаше и още един - Фин Млечен с фъстъци вътре - в голяма лилава опаковка - ама той беше върхът и само за рожден ден го подаряваха. И едни Байкалчета се казваха....ей направо не знам как даже се сетих за името им....ама не бяха хич лоши (при липса на друго). А какво ще кажете за „Чайка”? - отвратителни десертчета в станиол, и за бонбоните "Лакта"... телевизорите Опера и Юность...
Спомням си и тахан халвата на калъпи, на конци вътре - мммм, ужасно вкусно. Ядяхме домати, бакла направо от градината, немити, че нямаше време от игри да отидем до чешмата. А игрите-стражари и апаши, скришка-мишка . Ееееех...
Събирахме картинки на коли и футболисти от турски дъвки и си разменяхме повтарящите се. Момичетата събираха красиви обвивки от шоколади, освен това те всички имаха Лексикони и постоянно си ги разменяха да ги попълват.

Като говорим за 60-те. 70-те и 80-те, въобще за соца, ми идва веднага на ум и лудостта, наречена лозунги и агитационни плакати. Еми такава гениална мисъл и вдъхновяващо творчество днес е трудно да срещнеш!!!

Ето и малка част от тях.

Георги Марков, "Задочни репортажи за България"
Да живее СССР - вечният строител на социализма!

Ползвай почивката по предназначение.
(надпис в Ловешкия концлагер)

На лица в носии не се оказва медицинска помощ!
(надпис в лечебницата в родопското село Горно Дряново по време на "възродителния процес")

Говоренето на чужди езици - забранено!
(надпис в автобусите в Югозападните Родопи по време на "възродителния процес")

Да живее 10-и септември, Ден на Народната милиция - единствена опора на народната власт!
(лозунг на гара Пазарджик)


Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)


Всички луди - на борба за мир!
(агитационен надпис в лудница)

Народната милиция - биещото сърце на Партията!

Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!

Да приберем навреме хляба на народа!

СССР - родина на всички безотечественици!
(надпис край жп линия)

Правим обувки с кожа на клиента.
(надпис в обущарска работилница)

Дори и най-малкият пожар е срам за добрия колектив.
(надпис в магазин за платове в Казанлък, 70-те)

Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия.

Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я!

Мечката се мие, чисти
във потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка
да постъпваш като мечка.
(агитационен плакат за чистотата)

Не слагай чужди тела в устата си!

Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен.
(надпис в обществена баня)
Събличай се бързо, и други чакат след теб!

Планината е извор на прогресивни идеи.

Дръж маркуча си в изправност!

Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с
0.02 стотинки.
(надпис в почивна станция)

Теляшка бригада за комунистически труд "Н.В. Гогол"

"Закачи-откачи" - почин на моряците от кораба "Лом"

Повече деца във всяко българско семейство - повече млади сили за Родината!
(плакат в детска градина)

Да покрием навреме младите кобилки!

Във всеки дом - добитък!
(плакат, издаден от "Наука и изкуство")

Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки!

Да живее българо-съветската дружба между народите!

Да живее международното положение!

Дружбата между хората ражда криле на същите

Всяка ръка на крак!

25 години народна власт - 25 години български цирк
(надпис за годишнина на цирка)

Цехът за бързи услуги е дело на партията

Комунизмът е неизбежен!

Повече камъни за народа!
(надпис в каменна кариера)

Граждани, гответе се за отпадъци!
(призив за събиране на вторични суровини)

С всички сили - пет за четири!
(Петилетката - за четири години)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две!
(лозунг в село в Плевенско, агитация по партийната повеля за
усилено частно производство на свини)

Повече кожи за Партията!
(призив в кожарска фабрика по случай 9 септември)

Да строим социализма с подръчни средства!

Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите
(лозунг в консервен завод)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!
(лозунг в птицеферма)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!
(лозунг в консервния завод в Пазарджик)

Да влезем в комунизма с лъснати обувки!

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(лозунг от социалистическа болница)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!

Всички комунисти - под земята!
(лозунг в мина)

Един допуснат брак е беда за целия колектив!
(лозунг, 1985 година)

Мирният атом - във всеки дом!
(в-к "Работническо дело", 1974 година по повод откриването на 1 блок на АЕЦ " Козлодуй")

Здрав дух в здраво комунистическо тяло!
(лозунг на стадиона в гр. Несебър)

Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния
империализъм!
(в кебапчийница)

25 победни години! Обикновен локум.
(надпис върху опаковка локум)

20 години плодотворна размяна на циркови номера меду СССР и България.
(лозунг в цирка)

Всеки комсомолец - пример за хулиганите!
(лозунг на заводска ограда)

Селянино, изми ли си яйцата?
(надпис в АПК)

Турското кафе е виетнамско.
(надпис в кафе-сладкарницата на Орлов мост)

Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се прегледат при лекарката!
(бележка в училище)

Полусанитарен ден
(табела на магазин)

Днес цял ден е санитарен полуден.
(бележка на вратата на библиотека)

Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Човекът е главна фигура в животновъдството....

Като се връщах от училище, минавах покрай фурната, където имаше опашка за топъл хляб и винаги си купувах четвъртинка... А в сладкарница Захарно петле се черпехме с толумбички и истинска боза, а киселото мляко беше в стъклени буркани и с каймак... През зимата се пързаляхме по баира, възседнали ученическите чанти, а през лятото ходехме на лятно кино и на плаж, където жулехме як белот. Имаше и едно стрелбище от където се снабдявахме със снимки на АББА, Бони М, Смоуки и прочее звезди... А лексиконите помните ли ги?!
Ехехей, то лексикони ли бяха, споменици; някое дете ти подари картинка я от дъвки /Турбо/, я от някое друго сладко изкушение и се започваше... картинки, лепенки... събираш ли събираш, а после ги разменяш за други. На мода, си спомням, бяха също колекциите от пощенски марки и най-големия хит, като пуснеха по радиото някоя песен, бързаш да включиш касетката, та да си я запишеш, и после отново да я слушаш... ех, детство мое... реално и вълшебно...

Мдааа... 24 Май. Манифестация, отпред са отличниците. Аз съм си сложил открадната от някой слабак лента, за да видят всички колежки на майка ми, че синът й е отличник.

Репетиции за манифестацията. Прословутата фраза - "от мен до другото дърво".

Мелодия на Годината. Страшна работа - любим период от годината. Точно след Нова Година, още се мързелува в къщи... пилковата печка засилена до червено, надениците на терасата...

Уроци по английски.

Първият път, като се прибрах в Силистра от Русе - подготвителен клас в английската там - на автогарата в Силистра ме чакаха половината ми семейство. " На мама англичанина"... целият квартал знаеше, че "англичанинът" си идва от Русе... сякаш от другия край на света. Пътуваше се 3 часа - 120км. Купон. Пуйки, патки, вързопи...

1984 - POWERSLAVE - Iron Maiden. Избиха рибата. Един монокасетофон в класната стая (междучасието) ... и кораво Мейдън. 1984 година беше много силна година за музика...Van Halen, Purple, Metallica... да споменем само няколко.

Първия Metal Hammer, който видях – зимата на 1985... имаше 2-3 снимки на поразголени мацки... мале, мале.

Първата ми банда - 1985. Първия концерт - 1986 за 24 Май... Русе, младежкия дом...

Да не дълбая повече, че няма стигне цяла вечер за спомени.

Времена, нрави.

А сега е друго. Може би е по-добре сега. По-реални сме. Преди живеехме като в сън, като в пашкул. Децата ни прохождат в реалния свят. Не като нас - в изкуствено създадено спокойствие. И затова са по-будни и искат повече.

Не знам кое е по-добре. предполагам, че действителността сега е за предпочитане, щом съм тук... с децата...

Но спомените от преди са размазващи и е вярно, че само някой, който е бил тогава, може да разбере за какво говорим.

Събирахме салфетки и картонени чинийки за еднократна употреба. Редяхме празни флакони от дезодоранти по секциите. Бащите ни гледаха "Том и Джери" в абсолютна секретност един път в годината. Играехме на "ръбчета", "народна топка" и ближехме захарни петлета. И още, и още...

Пръскане с водни пистолети, стрелба с прашки по всичко, що издава дрънчащ или звук на счупено! Безшумните оръжия за в даскалото - скобник и тънка сламка и пластелин /или ориз/...
Ами хокей по замръзналата река? Ами пързалките и въргалянките?
Пък заради фунийките лежах 2 седмици в болницата, щото не ми сработи ABS-а и се изсвятках от третия етаж на един строеж...
Като си представя какво им е било на нашите... пази Боже!
Бяхме големи диванета, но бяхме приятели, банда, авери. Сега хлапетата са самотни някакси... Обаче и те ще си спомнят детството със същото топло чувство, като нас сега! Гаранция!

Правехме тимуровски команди и помагахме на възрастните хора. Организирахме клубове за интернационална дружба, лудувахме по национални бригади (там командирите бяха от Комсомола и нямаше учители да шпионират). Още помня как по време на военното в Жребчево все проспивах тревогите и не можах да стигна до окопчето си (през деня ни показваха кой в кой окоп да легне, а нощем пускаха тревога, за да видят какво сме запомнили.)
Преди да навършим 18, ни гонеха от дискотеките, ако сме останали след 10.30 ( или 11.00, не помня точно)...

Тайно слушахме радио: "Свободна Европа", "Гласът на Америка", "ББС" (още си спомням Ани Арнолд и Велко Верин); "Дойче веле"; какви рискове сме приемали - не ми се мисли; аз дори съм слушал тези радиостанции на Селената в караулното - наказание доживот в киселинните мини. Що псувни бяха, като почнеха да заглушават. И за какво е било всичко това - да се чуди човек.

Мдаа, и аз помогнах веднъж на една възрастна жена да пресече улицата.... в началото се дърпаше, но после се нави. Това в кръга на шегата, обаче наистина свидно детство - пушехме листа от кестени или "Стюардеса", но само ако успеехме да съберем пари. Палехме си огън да печем врабчета, пиехме лавандулов спирт с лимонада, пускахме презервативи, пълни с вода от 8-мия етаж върху невинни граждани, слагахме лепило на върха на фунийките, или просто го дишахме - яко, яко детство; иначе на компютрите какво им е лошо - просто тогава не сме имали. Аз сега наваксвам с гейма, както четох в една книга - никога не е късно да имаш щастливо детство ...

Играехме на "Бум" и скачахме на ластик, народна топка до късно през почивните дни и на стражари и апаши. Вечер спъвахме с канап минаващите влюбени двойки и ги следяхме, хващахме светулки и ги слагахме в буркан, за да ни светят през нощта. Ходехме до реката да се учим да плуваме, без да мислим, че ако се случи нещо, никой не ни знае къде сме.

Имаше и шоколад аеро, струваше лев и 40 ст., ама не се намираше в моето градче, та татко ми го носеше от София. Пак в София в една пресечка на "Дондуков" продаваха истински солети, като в самолетите. Какво пък хубаво ни беше детството - малките неща ни доставяха радост, като да оближеш тавата, в която баба ти е приготвила лютеница.

Така ми се иска поне за малко да се върна там, обратно в онези дни и да почувствам отново безгрижността и лудешката тръпка!


Публикувано от BlackCat на 26.02.2008 @ 20:31:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   skaviva

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 05:00:00 часа

добави твой текст
"Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век" | Вход | 10 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 26.02.2008 @ 20:54:14
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесно завръщане! Благодаря за спомените, които ми върна и за настроението, което ми подари тази вечер!
А на хлапетата сега нищо им няма, така мисля аз - доста по-отворени от нас са, с по-силен инстинкт за самосъхранение, бих казала и че се развиват доста по-бързо и качествено, не ги жали!
Поздрави от мен!


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от skaviva на 27.02.2008 @ 07:40:01
(Профил | Изпрати бележка)
Още писано по въпроса, радвам се, че съм ти подарила полъх от хубавото от нашето минало.

http://www.spomeniteni.org/razkazite.php

]


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от krasnoludek на 26.02.2008 @ 22:37:07
(Профил | Изпрати бележка)
Това ми беше много интересно... Що се отная до Тутракан- баща ми е от там и имаме един такъв надпис у дома. А за студио Х- майка ми ми е разказвала, че съм се родила точно в края на епизода и акушерките не са разбрали кой е уиецът заради мен. Има нещо много романтично в детството на хората от вашето поколение. Аз си спомням, че когато бях малка, половината ми съученици заминаха за Германия и така и не се върнаха, вечно имаше протести за нещо и си спомням, че ме беше страх, но не знаех от какво. Едва сега разбирам какво е коствало на семейството ми да ми осигури нещо подобно на детство в началото на 90- те. Не че това има връзка с написаното, но като го прочетох се замислих за родителите ми- те са ми разказвали същото. Материално вие сте били много по- зле от нас, но просто това ви е направило по- борбени и дори по- романтични( поне моите наблюдения са такива). Просто това исках да споделя и ти кажа, че наистина ме накара да се замисля за това колко неща не зная и колко още имам да уча.


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 27.02.2008 @ 01:23:39
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
nice


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от iasmina (zdravets196562@gmail.com) на 27.02.2008 @ 01:28:46
(Профил | Изпрати бележка)
Понякога си говоря с 12 годишния ми син на подобни теми. Казвам му колко сме се радвали на телевизора например, за да добавя, че когато той ще трябва така да говори на децата си, сам ще се удивлява на това нещо "времето"... - ние дори да си представим не можехме технологичните чудеса на сегашното време, да речем. Може би спомените ни затова така ни сгряват, защото непредставимото е факт, но дори и то не може да изтрие обикновената романтика на миналото.
Странно, нали? - нещата, за които говориш са и в моята памет, а те не са от нещата, които човек си мисли че ще запомни...
Чудесна сбирка от лозунги имаш!


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от skaviva на 27.02.2008 @ 07:33:22
(Профил | Изпрати бележка)

Само да изясня - само предговорът е мой, аз само събрах мненията от форума на www.bghelp.co.uk и ги публикувах тук, за да четат и други и да си спомнят.
Много се радвам, че ви харесва на всички, на мен също ми достави огромно удоволствие да чета и да компилирам този материал.

]


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от seso-sms-o на 27.02.2008 @ 11:26:38
(Профил | Изпрати бележка)
Бравос! Имаше и други лозунги - "Да озъбим целия бълг.народ" /на зъболекарите/, песничката "Джипси, джипси, Белене..." и т.д.


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от Silver Wolfess на 11.03.2008 @ 20:43:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Силно ме впечатли написаното. Жив/а да си. И аз съм от тези времена и гарантирам за достоверността му.

Бяхме големи диванета, но бяхме приятели, банда, авери. Сега хлапетата са самотни някакси... Обаче и те ще си спомнят детството със същото топло чувство, като нас сега! Гаранция!


Нямам какво повече да добавя, освен че ни остана чувството за "приятели, банда, авери", макар че започнахме лекичко да се отдалечаваме...
Пак ще го прочета. Искрени адмирации!


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от skaviva на 11.03.2008 @ 20:46:48
(Профил | Изпрати бележка)

Аз само го компилирах, написаха го участниците във форума www.bghelp.co.uk.
Благодаря за добрите чувства.

]


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от aureliano (velitod@abv.bg) на 27.04.2008 @ 15:35:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lib.ru
бравос
добре, че ми прати коментар, че да те открия
тези дни се опитах да обясня на 1 хлапак каксе играе на ръбче и накрая ми заяви, че по- тъпа игра не бил чувал
:))
друго си е warcraft
поздрави и ако имаш намерение да драснеш нещо мое в някоя тоалетна- нямам нищо напротив, поетите трябва да са близо до народа
весел празник


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от mariq-desislava на 17.08.2009 @ 01:53:27
(Профил | Изпрати бележка)
Това го прочетох още сутринта, но като имам предвид, че едва ли някога ще ми отговориш, едва ли ти е нужен моя коментар.:) Просто си отбелязвам този текст като нещо, към което ще се връщам, защото всичко, споделено тук ми е толкова близко и се питам - възможно ли е да изпитвам носталгия към онова време?


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от Liulina на 17.08.2009 @ 02:22:49
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
и аз го прочетох и ми припомни и голяма част от моето детство


Re: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 11.09.2016 @ 13:54:19
(Профил | Изпрати бележка)
"Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компакт дискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!"

Сега открих, че от тия три абзаца е сглобена рекламата за някакъв сладолед, която се върти напоследък по телевизиите :)))
А лозунгите, лозунгите са просто еманация на комунистическата глупост. Сещам се още два, които доскоро виждах на село:
В чест на Първи май да засеем царевицата!
Граждани, пазете селото чисто!