Знаете ли - глината говори в ръцете
на майстора - грънчар, и колелото!
Със тях извайва прелестните съдове-
частици са поели от душата му.
Уюта си от слънце ни даряват
и греят в зимните и мрачни дни.
Светулки в мрака заблестяват-
изпечената пръст искри, искри...
От много векове е тъй заложено:
мъжът да бъде все на лов,
жената пред камината приседнала
приготвя ястиЯ във глина с любов.
От род на род се е предавала,
и обичта им е била целенасочена.
Огнището когато се стъкмявало,
традиция е станала, сега наложена.
С изпечената пръст сме пред камината-
опушена и стара е като света ни.
Насипваме винО, с любов наречено...
усещаме на глината вкуса и аромата и.