автор: Hemu

Ще ви разкажа нещо, но да знаете - много е лично, не знам тук ли му е мястото, не е ли...
Признавам си, имам проблем с мъжете! Не с всички мъже като цяло де, само с моя мъж.
Ама какво ли да ви разказвам, то толкова проблеми са ви на главата, че и с моя да ви занимавам. Я по-добре да замълча, да не ме мислите и мен.
От друга страна пък, най не обичам като някой започне да разказва нещо и в един миг каже:”А не, остави, няма смисъл…” - сякаш че чувам старшината от казармата с неговото „Остави!”, след като възложената задача е преполовена или почти е към края си и аха да свърши. Е аз не че някога съм ходила в казарма, ама така съм чувала от мъжа си, когато в разговори с приятели засягат темата за войниклъка. (Абе това с казармата е много любима тема на мъжете, но както се казва – „друга тема”, да не се отплесвам).
И така, от къде да започна, се чудя? Няма какво да я увъртам, казано направо - загубих си социалните контакти заради това, че не случих на мъж. Да.
Не че той не ме пуска да излизам или ми държи сметка кога се прибирам, с кой се срещам. Напротив, дава ми свобода да правя каквото си искам, ама то за какво ли ми е?
Отида някъде, слушам и мълча, а другите говорят, говорят и току ме попитат: „Ти защо мълчиш, кажи нещо?”, пък аз какво да им кажа…
Например, събрали сме се все жени, пием си кафето и току някоя каже:”Мъжа ми като се прибра вчера, толкова беше пиян, че…„ - споделя си жената какво и се е случило. Пък аз мълча. Той моят алкохол не близва, как да съм запозната какво се случва, ако ти се прибере пиян - залян мъжа у дома.
Или пък, друга ще сподели как мъжа и за нищо не го бива, не му се работи, един лев не носи у дома… Аз пак мълча, на мъжа ми работа му дай и каквото хване, все отръки му идва. И добри пари носи, всичките ни нужди покрива. Е не, че не мога да измисля нещо, което да не може да ми купи, ама нали съм си скромна (мама така ме е възпитала), много не ми и трябва.
Преди две седмици една приятелка разказваше, че нейният като се върнал от работа, първата му приказка била: ”Жена, ти що не си сложила салатата и ракийката на масата? Знаеш мачът почва след малко, какво си се отпуснала така?” - споделя момичето, съпреживяваме с нея, ала аз пак мълча, защото моичкия ракия не пие (както вече казах де), салатата сам я прави, вечерята много често той приготвя (същински Ути Бъчваров, ама по-симпатичен) и мачове не гледа, дори казва:”По средата на хола да ми играят, пак няма да ги гледам!”. На него му дай предавания за изчезнали животински видове или нещо за изобретения, нововъведения - тях най ги обича. После все някакви подобрения прави из дома ни (дето има една дума, майстор у нас работа няма, мъжа ми „хляба му изяде”).
Споделят приятелки, че мъжете не им помагат в къщи, не поглеждат децата, само за колите си говорят, все се въртели покрай возилата да ги ремонтират, да ги лъскат и мият… А аз пак си мълча, моят мъж всеки ден помага в домакинството, синовете вече постоянно покрай него се въртят (мина времето като се държаха за полата на майка си), пък за колата – за нея казва:”Тя е да ми върши работа, ако е искала да е чиста и здрава като нова, да не е ставала кола, ми да е била гардероб в спалнята”…
А като казах спалнята, та се сетих и друго. Нали знаете, че жените като се съберат по женски си споделят това и онова за секса,. Е да, ама аз и там само мълча. Не, не че мъж ми не е по тази част, напротив, често си се случва даже, ама като някоя приятелка каже: „Моя снощи, така и така, стигна си до края и заспа, без въобще да се сети за мен…”, аз пак гледам некомпетентно и мигам на парцали. Защото моят пък, докато не види звездички да блещукат в очите ми и не чуе онзи стон (нали се сещате кой) не стига до неговите си висини. Е не е „мистър Романтика” и не ми сваля звезди от небето с цветя и рими, ама го компенсира от към закачки и хумор, при него чувството за хумор да искаш, от „голямата торба” (както се казва) ги вади майтапите и все ме усмихва. Ох и по тази тема нямам опит като нормалните жени и това си е. Мълча си, мълча, не знам какво да разкажа.
Оплаче се приятелка за похожденията и страничните забежки на мъжа си, как все по късните часове се прибирал, защото пак ги задържали нещо в работата, пък аз какво… Моят от както се помня, все е с мен. И току ми каже мило :”Аз теб като имам, друга не ми трябва, ти и за три ми стигаш (физически и психически). Жена като теб със свещ да я търсиш, пък като я намериш, да я запалиш” (това за запалването е заради развитото му чувство за хумор, както вече казах, скука с него няма, душата на компанията е). И лоша дума от него не съм чула, да ме обиди, да ме наругае, не. Аз току си изпусна някой път нервите (че съм си нервак), пък и като се отпусна на приказки, спиране нямам, викам си, пеня се, пък мъжа ми се усмихва и казва :"Успокой се бе бебе! Пък ако искаш викай си, не ми пречиш…" Е кажете, как да продължа да викам, като насреща ми – усмивка? Притихвам, усмихвам се и вземе да ми минава яда.
Това е, и по тази тема не ми дава повод да съм в крак с другите дами.
Затова и мълча, защото нищо интересно (като при тях) не ми се случва и така постепенно започнах да си губя социалните контакти.
Обаче, да ви се похваля, най-накрая и на мен ми се усмихна късмета, намерих нещо за което да промърморя от него. Реши той да се върне към старото си хоби и да ходи на риболов. Най-после и аз да имам грижа за споделяне. Тръгне заранта рано, върне се по някое време, в живарника рибата мърда (ама не една, много риби), понякога и раци носи.
Най-накрая да се оплача и аз, нали? Ами да, от толкова наловена риба фризера до горе се напълни (а що рибни консерви направи да не ви казвам), няма място зеленчуците къде да си сложа. Ужас направо…
Обаче като споделих с приятелките, те в един глас:”Ей, да ти имаме проблема, те и нашите мъже да бяха като твоя, ама не…” Дразнят се значи, затова аз пак си замълчавам.
Седя, слушам им разказите и само се чудя:”Какво ли е това тяхното?”…
Ох, тегло е моето, тегло. Не случих на мъж като другите и това си е.