автор: alauda

Пролет, ела!
Сбъдни се!
Сега сме на прага към теб
и си все по-сънувана.

Разчупи застоялите сенки
дръпни шала от зимни коси
влей струи лъчи в жадни зеници
дъхни зефирно
между тичинките на душата
избели тънките ризи
издуй синигеровите гушки
и дай парченце небе за крилата на сойките!

Сияй!
Расти под земята
побутвай тънките стръкчета
пей с гласове на щурци и на косове
вей влажни мъгли над събудени склонове!

Накъдри новите пъпки
на буковете!

Нека бъдат
мечти
минзухарите!

Пролет, идваш.
Пролет, идваме при теб.