трудно е...
смълчано да вървиш
протегнал просешка длан.
Тежко е,
в тъмата да кървиш
останал завинаги сам.
И стръмно е,
когато нагоре погледнеш
към покриващи слънчето мъгли
и високо е,
когато пак се изпуснеш
и паднеш по плачещи очи
Безнадеждно е,
да се молиш
с пресипнала вече уста
Отчаяно е
с мизерията да се бориш
когато сам дишаш едва
И логично е,
тихомълком да се свиеш
в последния си ъгъл уютен
И тъжно е,
как ей тъй ще си отидеш
от на Живота празника прокуден