Гиди, тежка ангария,
пуста орис-орисия -
пъшкам, тегля,
скърцат колелата:
дръво, негли
и в позлата...
Понапъна се
и сръся - двенки-тринки:
съмне ли се,
никнат в тях латинки.
Забележка: Ако бях само Xapno, бих могъл да кажа - "След като поразгледах и видях възторга, с който се посрещат дебелашките стихчета, посветени на 4ук, Гек и седемте момичета, създали една великолепна книга, поисках и аз аплодисменти...". Но аз съм и Маркс - затова ще предупредя: "Това е един философски текст: челите знаят, че ако тръгнеш от плодно дърво на плодно дърво в бирманската джунгла, ще стигнеш до слон. Защото чрез храносмилателната си система именно слоновете разпространяват прекрасната плодоносност...".