автор: petinka

Ако си в плен на мен и любовта-
отворил си вратите на сърцето.
И там като в отплаващ кораб
ме запази до следващото лято.

В трюма на душата остави си
потаен кът от спомени - багаж.
Когато ти е тежко, припомни си
разходките по южния ни плаж...

на пясъка където се прегръщахме
а в зарево приспивахме луната-
зад хълма уморена да се скрие,
лъчите щом обвият ни със злато.

Горещите прегръдки запази си,
щом стане ти студено във гърдите-
за да те топлят вместо мене
без обичта, щом ехо има в дните ти.

И в моето сърце все тъй оставя
пространство, незаличимо до сега.
Когато се завърнеш пак при мене,
ще те посрещна с утринна роса.