автор: petinka

Сърцето ми особен раздавач е-
понякога до мними адресанти.
Открито e, преметнато през рамо...
и тръпнещо - от тях един да се обади.

A в спомените - сънища сънувани,
неслучайни, мислите ме провокират-
с узрелия привкус от непонятното...
в житейската градина вегетират.

А ти желай, обичай ме насън дори
в нощите под сляпото, надвиснало небе...
сама ли съм - отивам при онез звезди-
ще диря обич, преди в сърцето ми да захлади.

Събрала топлината на сълзи изплакани
в ръцете си, изсъхнали от дъждове...
От болка, две пътеки са достатъчни-
да срутят градените с надежда светове.

Сърцето ми особен раздавач е-
понякога до мними адресанти...
подобно пощальона аз раздавам-
не поща - обич - в светли хоризонти.