автор: petinka

Не ми звъни - днес нека съм сама.
Любовни sms-и не ми пращай.
Отвикнах в теб да търся топлина,
при друга пробвай със лъжи изящни.

Ще преживея аз поредния катарзис,
с тъга от спомени душата ще обвия.
И рядко ще си спомням любовта,
която бързах с тебе да изпия.

Горчи ми тя, макар да е отминала
и пак гори ми още в паметта.
Любов - дори лъжлива - я е имало,
и още пари в моята душа.

Красиво беше! Нека пак да бъде...
Но там, където път делим на две,
сълзи под босите ми ходила ще парят,
но щом е Бог решил... Така е по-добре.

За щастието има ли рецепта?
Нали самО сърцето е градина без цветя.
Любов с любов във нея се подхранват...
Не се лекува с аспирин сама душа!