Очите и, загърнати в плътно одеяло,
Отронват се сякаш изпод побелелите клепки
Търкулват се някак си смълчано
И остават като въздишка на бездиханните устни.
Кърваво- мрачен залезът проблясва
По покритата с мъх горна устна
Последният лъч немощно угасва
И оставя бразди по кожата нежна
Завинаги в нея
Ще се запечата
последен стон понесъл душата и -
отмаляла напуснала земята
прегърнала сляпо
само нощта.