Страхувам се от сблъсъка с очите ти,
страхувам се от топлият ти дъх,
страхувам се от неизминалото минало
и от това което обещах.
Обичам да бъда обичана,
да съм смисъл, живот и тъга
да бъда красива поема
и сладка, любима лъжа.
Страх ме е да се вгледам във себе си.
Ще видя не просто жена,
а някакво адско изчадие,
носещо само тъга.
Какво да ти кажа, „Прости ми???”,
кому е нужно това?
Щастлива съм, когато съм ничия...
Капка студена роса!