Потъвам в теб, искам дъното да стигна.
Лутам се назад – напред, нещо да постигна
Но как можех аз да знам, че не е това което ми изглежда?
Когато всичко покрай мен, все едно само си се подрежда.
Скривам, истината си разкривам.
Не мога и на себе си да вярвам.
Спя, но сънищата не сънувам.
Давя се в теб, но не се сбогувам . . .
. . . Не мога да дишам, май се събуждам.
Но отново всичко се повтаря.
И пак в теб потъвам и дъното да стигна искам
Душата ти здраво да прегърна . . .
И сърцето ти, както Ти мойто, да изтръгна.