автор: Klaas

Твоето - да,
бързаше, като закъсняла
във времето прошка...
Но аз вече не бях герой
там - в сърцето ти.
Сега, бях просто,
поредният чакащ на опашка,
с билет в ръка
и изстинала под сълзите
усмивка...
Ще се кача на сцената
надянал
      маска
страх и надежда
- дали наистина има
Живот след смъртта?...
Е, мой ред е...