автор: fightingone

Излязох навън, обладана вещица
ловувах черния въздух, по-смела през нощта
мечтаех за злини, бях застанала да стопирам
от другата страна на безличните къщи, светлина до светлина
самотно нещо, с дванадесет пръста, обезумяло.
Такава жена не е жена, донякъде.
Аз съм от нейния вид.

Открих топлите хралупи в дърветата,
напълних ги с тигани, формички, етажерки,
гардероби, коприни, неизброими вещи;
приготвих вечерята на червеите и на елфите;
виейки, подреждах редиците.
Такава жена е неразбрана.
Аз съм от нейния вид.

Возих се в твоята карета, шофьор
размахвайки голите си ръце към отминаващите градчета
научавах последните светли маршрути, ти, който оцеляваш,
където твоите пламъци още хапят бедрата ми
и ребрата ми хрущят където колелата ти завиват.
Такава жена не се срамува да умре.
Аз съм от нейния вид.



Тук Ан Секстън чете стихотворението си:

http://www.youtube.com/watch?v=X96b_LtHv58