автор: moeto

Как бих искал да опиша любовта, която играе с косите ти, когато се събуждаш.
Тогава виждам птици в очите и тази усмивка, която не се поддава на определение, скрита зад един език в огледалото. Какво ли не бих дал за едно кафе с този миг, а тъгата ми да се свие на кравайче в ъгъла.
Моля, вземи сърцето ми и не ме карай да пиша повече за любовта, защото всеки миг без теб, е малка луна зад пердето.
Дупето ти е картина, а аз обичам да рисувам усмивки с червило по него. Как ми се иска, все пак да опиша любовта. Хайде, хайде, тичай за работа, стъпките ти напомнят самба..
Ще те чакам вечер скрит зад прозореца, като котарак, ще броя звездите и може би напук ще счупя всички чаши.
Полях цветята с вино. Май казах всичко друго, но не и това, колко ми много ми липсваш. Бих искал.....,

Чакам те!