автор: ufff

"òти да се косим, като че ми мине",
ама трябва да го изхвърля навън
.
.
.

възникнах от
възможното

тогава

въз знаците катурнати
се спънах
но
въздигнаха ме
сред въздишащата плява
пък
за въздухоплавателен мехур
не ставам

с
клоширани поезийни клишета
възторжена въздушна слуз ме сепна
омръзнаха ми нейните пердета
мен - възел от завеси уморен -
едва
възпирам се да я пресекна
не ще да млъкне тя дори за ден
да ръси лиги, "песенно" да словоблудства
с несвои думи да представя свои чувства
да се покланя
за да съществува
и да си вярва
че възевтино ще струва
когато продължи да се преструва
на туй, което в себе си не носи

дори не и задавам и въпроси

женица-куха лейка: ала лей, не спира
с "прозрения" да пълни язовира
на егото си болно, възпалено

изхвърлям я на части със легена
едва успявам дъх да си поема
тя нови форми лепкави заема
с красиви думи, обработен ритъм
невинни компилации заплита
акъл раздава
и простира си звездите
протъркани из нейното корито


от звездомания се пазя с благ мехлем-
чета си земните
и се обръщам по корем