автор: timon

Погледнах го, стоеше беззащитно.
Приличаше на мен. В ненужните си овехтели дрипи,
с които трябваше да плаши всяка жива твар.

Учудих му се колко е самотно.
Около сламената му глава гнездяха птици.
Увиснала, като че ли на моите плещи
стоварената му вина.

Свалих модерната си шапка, отиваше му,
за да го предпазя от дъжда. Не ми бе нужна,
няма кукувица отдавна мъти пиле в моята коса.

И после тръгнах, всеки сви се по ъглите:
аз - в моят свят, за да се радвам и крещя;
плашилото - всред своите лехи
с накацали по него бели птици.