автор: solo

Случаен мъж.
Приседнал нервно в ъгъла
и вече час от както ми говори.
Говори ли?
/Изглежда съм се лъгала./
Той просто със мълчанието спори.

Случаен мъж.
Прилича ми на фикус.
Очите му поглъщат светлината.
Аз без да искам
с думите му свиквам.
А може би ще спре, макар за кратко?

Случаем мъж.
Случаен ли ви казах?
Простете ми - съвсем ме омагьоса!
О, този мъж
от себе си ме пази!
На себе си е мъничко ядосан.

Случаен мъж.
Дори не го познавам.
Очите му са нежни. И горещи.
/Не знам какво
с ръцете си да правя?!?/
Случаен мъж.
Говореше ми нещо...