автор: fightingone

Страх ме е от игли.
Уморих се от гумените чаршафи и тръбички.
Уморих се от лица, които не познавам
и мисля, че сега започва смъртта.
Смъртта започва като сън,
пълен с обекти и със смеха на сестра ми.
Млади сме и вървим пеша
и берем диви боровинки
по целия път до Дамарискота.
О, Сюзан, изкрещява тя,
накапала си новия си корсаж.
Сладостен вкус -
устата ми е толкова пълна
и синята сладост тече навън
по целия път до Дамарискота.
Какво правиш? Остави ме на мира!
Не виждаш ли, че сънувам?
В съня си човек никога не е на осемдесет.