автор: mary_jane

На онази тайнствена скала,
където остър вятър брули.
Там, където обеща,
че на ръба и ще ме любиш.

Там където ме покани,
в своя свят- на облаци и бури.
Там където няма тайни
и няма пречки помежду ни.

Там, където не дойдох,
където няма никога да дойда,
оставих теб и твоята любов,
от копнежи и сълзи поройни.

През деня ще идвам тихомълком,
без ти да подозираш
и ще се прибирам щом се мръкне,
миг преди да се прибираш.