един козел
със сламка
от коварен план
безмилостно смуче
от моето бъдеще
предал е в картините
зловещия си образ
за пример на "големите"
.....безсмъртен.........
се разхожда
по крехката пътека
на съня
в дома
на стара акушерка-
бяла
като порцелана
на сервиза
за гости
очи....две хапчета
с езика прави знаци
вместо говор
и мами
заблудените деца
забравени
от хората
изобретили празниците