автор: kiart

В клисурата на мекото ти тайнство
се ронят влажни лозови листа.
И аз пристъпвам в нея като майстор
на древно вино, с парещи уста,
да изрисувам босия ни спомен
с палитрата на залезния свод.
Проблясваш като миг - полузадгробно.
Събуждам пръстите си за живот
с оранжев вихър на вулкан в лавина
отвъд небе, безкрайност и слова...

Раздялата e за по глътка вино,
а сливането - всичко след това.