автор: whoami

Упрекват ме, че старомодно пиша
стихът ми бил от миналия век.
Но в моя стих живее, страда, диша
не времето, а "вечния" човек.

И бидейки за вечност сътворени
по плът, но само временно в плътта,
ний, всъщност, сме "посмъртно" наградени
с наградата " Живот и след смъртта".

Говорят, че с клишета все боравя,
добре, приемам упрека суров,
но няма да престана да повтарям,
че нужна ни е вяра и любов.

Понякога дори ме питат строго
поет ли съм? Отвръщам честно: не,
но в ревността си искрена към Бога
и бисери съм хвърлял на свине.

Аз знам,че се повтаря мойто слово,
но казано е всичко на света.
Когато спра да казвам нещо ново,
ще млъкна и ще слушам Вечността.