автор: merkator

Имаше мъгла.Чуваха се само тихите вълни на морето,но не се виждаха.На места пясъка беше хванал коричка от ледена пелена.Стъпките му отекваха сякъш беше в зала,но той не ги чуваше.Мислеше за снощи,когато с другите мъже от селото,пиейки в единствената кръчма и слушейки единственото радио разбраха,че Германия е капитулирала.Същият ден имаше битка на вътре в морето и рибарите не излезнаха с лодките къде от страх,къде от мързел.
Събраха се още рано,рано в кръчмата и в късния следобед бирата вече беше свършила.Войната ги притесняваше до толкова, до колкото от гърмежите на корабните оръдия и бомбандировките рибата бягаше на вътре въпреки топлите брегове.Вече понапили се и много изненадани разбраха че светът се е навоювал.Поне за сега.Момчето не пиеше,но му бе приятна компанията на старите рибари разбъбрили се словоохотливо и радостно от това че са заедно.Малко бяха тези дни през годината и всички се наслаждаваха без задръжки.Сплотени,искрени и топли един към друг.Миг сред суровият им живот на край света.
Въпреки мъглата на сутринта то стана на зазоряване и бързо пое по плажа към лодката си останала му като единствено/ако не броим и няколкото мрежи/наследство от баща му.Морето бе спокойно,битката беше затихнала още след полунощ,а младият рибар искаше да е пръв.И сигурно щеше да успее.Някои бяха махмурлий от снощи,други седяха до радиото жадни за още новини,а трети чакаха да се дигне мъглата.Не бе писано.
Спъна се в нещо и падна на пясъка.Не можа да открие раницата с вода и храна,която бе изпуснал.Очите му мернаха черно петно и то посегна с ръце.Хвана здраво и дръпна.Седеше сам на плажа с кожения войнишки ботуш,а мъглата поета от току що появилият се ветрец , се плъзна по трупът, все още с униформа, и почна да се вдига.
Момчето бе сирак,което е нещо обичайно сред рибарските семейства.Морето взимаше своят данък от бедните хорица борещи се по цял ден/а понякога и цяла нощ/сред водите му.Баща му и брат му загинаха заедно преди две години в една бясна бурия отнела още четири живота от селото.
Това че беше малък или по скоро млад го спаси.Майка му не го пусна във високите вълни и от тогава благодареше Богу горещо,въпреки свидните жертви.На другата сутрин само лодката стоеше на брега килната на една страна,но здрава.След тази проклета стихия помела на бърза ръка младостта на момчето,то се грижеше за майка си,коритото и къщата.Все още неопитен и предпазлив рибар,нямаше как да изкарва достатъчно и те бяха едни от бедните,преживяващи скромно селяни.Но момчето се учеше бързо от неволята и един ден щеше да е ....
Гледаше бледосинкавото лице на войника и зяпналата му уста.Стана и опипа с ръце ботуша.Беше здрав,от дебела, яка кожа.Изхлузи и другия и го изцеди от водата.После ги остави отстрани и приклекна до трупа.Германец.Беше в пълна бойна униформа,добре запазена ,като се изключи липсващият ляв ръкав...заедно с ръката.Момчето отвори кобура и извади пистолета с привидно спокойствие или по-скоро безразличие,сякъш се страхуваше че някой може да го наблюдава в този момент.Не беше сигурно какво точно се прави в такива случеи,но оръжието си го биваше,погледна и зимната габина,колана,прерови джобовете.В портфейла имаше малко пари,документи,снимки...нищо не привлече вниманието му.Някъде в подсъзнанието му се луташе неизбежния въпрос за оскверняване,чест,кощунство...Бог...някъде далеч от студа,глада и справедливостта така както то я разбираше.
Слънцето пробиваше бавно мъглата тръгнала да се лута из между вълните гонена от вятъра.Ледените песъчинки изкряха туктаме и момчето се усмихна на лъчите,познати и топли.
Стана и събрал завоеванията вече тръгваше към лодката си,когато закачи куртката на германеца с висящия колан ,залитна и обърна трупът на една страна.Дявола си няма работа,както казват старите хора,а младостта и изкушението са като рибаря и морето.
От пазвата на войника се изтърколи нещо и грейна ярко.Момчето вече знаеше какво е!Никой не може да сбърка златото.Остави вързопа и раницата си и пое в ръка накита,масивен кръст с разни камъни по него прихванат за красива,също златна верижка.Стисна юмрук и рязко дръпна.Никога не бе виждало нещо по-ценно.Сега съкровището бе негово.С трепереща ръка момчето го прибра на вътре в раницата и се огледа.Беше точно зад храстите и дърветата в края на плажа,който все още потънал в рехавата мъгла лежеше притихнал между момчето и селото.Неможеше да го видят.
Пък и явно още нямаше никой.Заровено на половина в пясъка,лицето на германският войник сякаш се хилеше,освободено от всяка грижа на този свят.Сякаш немеца знаеше....колко слаб може да бъде живия.И тогава в застиналата му усмивка проблесна,огрян от Слънцето,златен зъб.
Първо опита с ножчето,подпъхвайки го между кучешкия и другия.Опита леко,въвсем леко,като чели се боеше да не причини болка на моряка.Нищо не излезе.По-силния натиск накара острието да изхвръкне в страни и да се забие,за щастие,в пясъка.Главата на немеца се извъртя и от устата му се стече слуз,която попи между песъчинките.Момчето приседна вкаменено....Само за миг....
Взе сравнително плосък камък и го подпъхна между лявата страна на лицето и земята.Хвана ножа с върха към небето и удари с всичка сила.Дръжката се вряза в челюстта,чу се хрущене и два зъба излетяха в страни.Плисна кръв,като от жив човек ,но златният остана непокътнат.Червените пръски по ръцете на момчето стояха без да се стичат и то ги гледаше невярващо.Опипа с пръст зъба,огледа се наоколо,извади пистолета,махна пълнителя и хвана цевта.Пак удари силно и този път точно.Зъбът леко се разклати,но личеше ,че корена се е впил здраво в костта.Момчето се задъхваше безпомощно и сумтеше объркано и оплетено в страховете надигащи паниката,чакаща спотаена своя миг за да се подиграе и изгаври с човешкото създание.
Ядът бе първи.Измъкна из отдолу камъка,хвана го с две ръце и удари с цялата си злоба без да се цели.Чу се отново звука от чупещи се челюсти.Удари пак ,и пак, и пак...Главата на немеца заприлича на пихтия от кости,тъмна кръв,кичури коса,мозък...и зъби.Момчето ревеше,като животно,вече без да се бои,че ще го чуят или видят.Изцъклените му очи се въртяха диво,докато ръцете потъваха при всеки следващ удар в червеният пясък.Не усещаше студа и цялото обляно в пот,рибарчето погребваше човешките си задръжки и невинността си с облекчение.....
Цял месец след това чакалите виеха и оглозгваха труповете на победените германски моряци изхвърлени на пясъка.След като ограбиха мъртъвците, селяните сякъш се бяха наговорили да забравят за северният плаж.Седяха вечер безмълвно в кръчмата,слушаха радиото и пиеха.Пиеха ли, пиеха...Жените не смееха да отворят дума за воя на чакалите,а децата се криеха плахо в дворовете избягвайки всеки поглет на възрастните.Непогребаните скелети бавно,скрити в безвремието и тишината,се сляха с песъчинките и морето.
След шестдесетина години,пиян старец щеше да разказва тази история на туристи в курортно градче,хилейки се малоумно с беззъба уста.На врата му виси красива златна верижка,а на нея е закачен златен зъб.
-На швабата е!-крещи пияният,а хората около него се усмихват снизходително....


Пипи 10.10.2006