автор: bedstvieto

Тъжна равносметка на 30 годишен живот .Но за съжаление е така . Официалната жена е като официалната рокля. Неудобна , скрита на тъмно , вадена при необходимост .
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване . Просто минава малко време и осъзнаваш , че си официалната . ( това след брака) .
Мен на пример ме вадят от нафталина , когато се ходи на гости в родата . На другата и пишат стихове и я показват във веселите приятелски компании . Тя е трофея . На мен ми заявяват :
- Ти ще работиш и раждаш !?
На другата и рисуват чувствени балади и галят кожата с рози .
Не знам дали причината е в халката , ама май не е . И защо е така по дяволите пак не разбирам или се правя , че не разбирам . На времето , когато не виждах тези проблеми бях убедена , че жената е виновна за изневярата не мъжа . Сега тази убеденост ми скърши ината на две . Не съм се занемарила , не ходя покапана , обезкосмявам се редовно , нямам парфюм под 100 лева ,ама кво от това ? Явно си е до мъжа ... Като няма вече очи за тебе и птичка да станеш пак в нафталин ще се въргаляш .
Ами има резон ... Като се замисли човек , каква романтика има в мръсните дрехи , чистенето на кенефа и носенето на 10 торби след пазара в събота ? Мен ме виждат сутрин по пижама да търча да мия дупета и разхождам кучета . Другата я виждат вечер винаги гримирана и на високи обувки .
Горчи ми в устата обидата . Яд ме е , че всеки път когато мъж ме покани на среща аз му показвам халката , ако не схване вадя снимките на децата и кучетата . Яд ме е че съм неудобната празнична рокля ... Ама съм черна и на дупки . Жалко ... Радвах се , че съм млада и се лъгах че съм обичана . Кофти е да разбереш , че има и друга ... Скандали не правя . Ще ме попитате защо ли ? Има ли смисъл ? За любовта и брака трябва да са двама . Вътре в мен валя , бесня , ви тази тъпа и неотстъпчива болка , после ... После си казах „не искам да знам” и увиснах тъжно на закачалката в гардероба .
Там ме наведоха странни мисли ... Ами стъклена обувка да бях ? Малко сънце и щях да грея . На бал поне щях да отида . И дори да се счупя ще бъде бързо , няма съдраното да ме дърпа и мъчи .
Чакам свадба или погребение не дай Боже , че да ме покажат и родата да ме гледа с насмешка , защото знаят . И аз знам ... Но си трая . Другата блести на веселите поводи , като нова звездичка в небето . Да е жива и здрава , да не стига до втора употреба ...