автор: dara33

"Тя струна бе под моите милувки.
И плач, и смях безумен беше тя.
Живееше тя само от целувки,
от песни и от мирисни цветя."
     К. Христов

Тя отново отиде при него. Дори и не подозираше за изненадата, която предстои. Тя не очакваше, че той ще я изведе извън стените на апартамента. Целуна я и после каза с нетърпящ възражение глас:
- Ще те заведа в моя офис Надявам се да ти хареса.
Очите и засветиха огряни от любопитството. С бързи стъпки се спуснаха към центъра. Влезнаха в стара и неугледна на вид сграда. Изкачиха два етажа. Само тишина имаше там в този миг. Хора нямаше, а мухите не смееха да гъкнат с гласче. Бяха като омагьосани. Във въздуха имаше тръпка на нещо - сладко, очаквано и влудяващо. Напрежението растеше и всеки миг щеше да избие през порите на двамата, които нямаха търпение да се прегърнат и усетят със съществата си. Влезнаха в уютен кабинет. Тапети от червено бордо украсяваха стените, а тавана беше украсен с тежки позлатени орнаменти. Мебелите бяха от абанос и бюрото му заемаше центъра на стаята.То приличаше на скулптора, бе красиво и леко завито в единия край.
-Не бюро, а мамещо ложе...възкликна тя щом го видя.
Креслото му бе масивно и меко. Завесите бяха тъмно червени и тежко покриваха прозореца. Всичко си беше на мястото, даже картините дето висяха на стените.
-Няма диван, но мисля че не ни е нужен. Имаме "ложето"- после той се засмя.
Притегли я към себе си и обсипа личицето и с целувки. Облиза желаните устни. Гледаше любимата жена, а в очите му се четеше желание да я покори и обладае там върху бюрото. Тя не се възпротиви. Той я притегли към себе си и я обърна към махагоновото бюро. Тя се облегна на него и той я притисна със силното си тяло. Когато езичето му разтвори устните й, тя почувства слабост в нозете си. Едната му ръка повдигна нетърпеливо роклята й. Усети топлата й женствена плът и полудя от страст. Повдигна я върху бюрото. С ловко движение дръпна бельото и. Езичето му галеше сладкото и вратле и той целуна онова специално местенце, което винаги я изпращаше на светлинни години разстояние. Някъде там между ушната мида и бялата прекрасна шия тя имаше едно чувствително и нежно местенце, което той обожаваше да целува. Така тя се усещаше най- специалната жена на света. Притвори очите си, оставяйки се на усещането да бъде целувана и докосвана. Винаги настръхваше от този допир и се разтваряше като цвете, жадно за дъжд. Жената обви нежните си бедра около ханша му. Той се разкопча и влезе в нея без да чака повече нито миг. Тя се разля в ръцете му стенеща от удоволствие. Жената извиваше тялото си върху бюрото и приличаше на красива газела. Когато моментът на върховното удоволствие наближи, той извади горещата си мъжественост и се потърка в коремчето й, което прие семето му с охота. После тя се приведе към него и облиза всяка струйка от скъпоценната течност. Той не подтисна стона на удоволствието, което изпита от докосващите го устни. С нея се чувстваше като хлапак. Никога не му бе скучно. С нея беше невъзможно да се изпита онова, дето някои определят като: "сиво безразлично съществуване". А и уханието й на парфюм подсилваше страстта му.
С нея се усещаше жив и истински . Тя бе нестихващ извор на живот. Поне така я усещаше. Погледна я. Очите й го изгориха, силни и пронизващи, но изпълнени с обещание и тайни. Той я погали и целуна сочните и устни. Вдъхна аромата й. Винаги изпитваше благоговение, когато попиеше със сетивата си уханието на жена...
Нейната кожа беше най- специалната кожа на света. Тя ухаеше на море. Той се усмихна. Ръцете му не спираха да галят тялото й.
"Обичам да съм обичана. Обичам да обичам, но не и да съм зависима."- така си помисли тя и се опита да изгони тази тревожна мисъл. Това нещо пускаше корен в нея като татул, превръщайки я в обречена.
"Обречена съм на любов"- това помисли тя и целуна устните му.
Устните им се сляха, а тя потъна във вихрена борба със самата себе си.

б.а. следва Телата / нощ двадесет и шеста /