автор: iasmina

(Майката существува благодарение на второто желание на Любовта, чрез което тя търси и намира себе си като утвърждение чрез себеотрицанието.)
Промените с Човека не биха могли да не повлияят Любовта по обратната връзка - като Откровение в Любовта. Според това Откровение, Любовта като утвърждаващото начало по себеотрицание е "о-мъж-жена", т.е. това, което наричаме "баша".

Свикнали сме да разглеждаме "майката" и "бащата" като понятия тъждествени с понятието "родител", от мъжки и женски пол съответно. В това няма нищо погрешно, но "майката" и "бащата" са преди всичко символи на "нещо", което какво е се разбира в надличностното пространство - в пространството на Любовта. Любовта може да се преживее в сърцевината си като Баща, когато успее да породи в помощника си, Човека, Майката.

Любовта е сътворила Човека като Отговора на нейния трансцедентален въпрос: как тя да разбира живота в себе си, за да може да определя своето безсмъртие като разковничето на своето съществуване? Ако Човекът е изявената същност на Любовта, то как пък самата Любов е изявената същност на това, коейо е тя в сърцевината си - самото Безсмъртие? Ако относно Любовта Човекът е "две"-те и не е "едно", то относно Безсмъртието Любовта също не би могла да е самотна. И наистина не е, за което свидетелства "детето": то не повтаря никой от родителите си - нито заедно, нито поотделно, но е тяхната трансцедентална алтернатива. Любовта с право би могла да каже за Алтернативата : ти ще се наречеш "в-мен", защото от "мен" беше взета! Така, както Любовта е породила Човека, както в Човека "man" поражда "wo-man" , така Безсмъртието поражда Живота, чиито две страни са Любовта като "man" и Алтернативата като "wo-man". Естествено е да забележите, че Алтернативата и Човека съвпадат по линиа на "дървото на живота", а от това колко съвпадението не е случайно, човек твърде много може да научи за въздействието на Любовта върху него, както и в него. Чувството пък не ни лъже, когато ни показва, че Безсмъртието кореспондира с Любовта откъм активната страна на безкрайността "man", а Животът кореспондира с Алтернативата откъм пасивната страна на безкрайността "wo-man". Относно Човека Любовта е "баща"-та, но относно Живота тя е О.Т.Е.Ц.-а : Отвъд Трансцедентално Екраниращ Център. Любовта наистина е ключовия фокус на мирозданието, защото може да направи за нас невъзможното, като ни накара да почувсваме съществуващото отвъд този център. Центърът е Живота и той е екраниращ наистина относно трансцеденталното естество на Безсмъртието.

Любовта е тоталния синтез на всичко и винаги, дотам че тя е разрешителя на всяка дихотомия - на всяка двойка противоположности, които дори "очевидно" са взаимноизключващи се. Резултатът не е амалгама, а квинтесенция. Резултатът е синхрония, музика на сферите, екстазът от всяка еврика.

(следва)