автор: imagines

В безвремието на забързаната нищета
емоции от леден огън с мене си говорят
И в прегръдката на ежедневна простота
възвисшеното всички са готови да оспорят
Да се поддам на НЕГО аз не мога
Отдавна заедно играли сме игри...
но как последните си късчета от себе си да пазя
като безнадеждни за света са моите мечти?!?!
И в същото безвремие на елементарност
попаднахме и ние-
две вселени със измислените си светове
И по същият измиспен начин
сърцето ми спряло бе да те зове
И зает със търговия
кой колко на кого е дал
натикваш ме в познатата помия
вълшебствата във себе си приспал.
И човечеството грешките си скоро няма да признае
покрай тях и ние с теб.
И не искам да ти позволя мечтата ми за свят от двама
с реалности да разрушаваш
И в колебания от болка и обида
пак речи със увереност държа-
Но от къде увереност и от къде надежда още?
Практически ги няма
но вътре в мен всичко със надежда и увереност говори....
Ти ли си любовта или аз те усещам по свръх начин?
Кармично свързани ли сме или аз го усещам по свръх кармичен начин?
Нормално ли е от сега да ми е тъжно и мъртво
при мисълта че не съм сигурна дали пак ще те срещна в другият живот?
Хмм всъщност със всичко това исках да кажа просто че те обичам
но не "просто"
хаха аз съм Куку!
ОБИЧАМ ТЕ!!!
Лека нощ красиво "чувечи"!!!