Думите избягаха
от капана на мълчанието-
изяде ги листът.
* * *
Силата ти
е в нежността-
жал ми е за тебе.
* * *
Само на лунна светлина
виждаш душата ми-
през деня съм невидима.
* * *
Мисълта за теб
подскача по звездите
като по речни камъчета.
* * *
През прозореца
виждам три бора,
но единият е обезглавен.
* * *
Замених молива с мишка-
мислите ми станаха
двоични и схематични.