автор: differentgirl

Заплаках , защото исках да сънувам слънце и звезди по едно и също време.
Невъзможно и красиво , нали ?
Събудих се и като след цял век навън беше навалял сняг. Като в приказка.
Спомних си, в един филм
тя го караше да повярва как ще завали. Да повярва как ще дочакат двете години,за да се срещнат.
Сънувах как чакам и ме вали снега и ти ме питаш защо съм сама. Аз ти отговарям "Защото не можах да те забравя. За това все теб ще сънувам , дори и когато си пред мен сега".
Не мога да те забравя и така малко нереално живея като в приказка.
Сънувам те с отворени очи ,но действително виждам те единствено в съня си.