автор: imagines

Отново взираме се с погледи прикрити
случайно уж докосваш ме с ръка
и със сърца от стари рани свити
потъваме във дълбините на нощта.

И пак намираш повод да се срещнем
и пак с усмивка аз прикривам си страха
но изгрева ний заедно не ще посрещнем
до край ще задържим в душите си леда.

И както винаги "случайно" пак сме двама
и всеки пази свойта свобода
и под акордите на нежната минорна гама
ти мислено погалваш моята коса.

И всичко само спомен ще остане
отминали любови и мичти
Един ден всеки своят път ще хване
от страх да не пролее повече сълзи

Отново гледаш ме със нежност спотаена
Отново ти излъчваш топлота
Отново ставаш буца лед студена
За "Сбогом" аз подавам ти ръка!