купувам си киф-киф
за удоволствие
а продавачът е без зъби и без минало
очите му гравират по пейзажа
графитите
на вечното сбогуване
тук
всичко се създава и си тръгва
с кервана на берберите и пясъка
в медината очите ми са призми
подстригващи на слънцето лъчите
джама ел фна е
приказен и шарен
със пеперуди на конец
и пъргави маймуни
вечерям с пръсти във градините на агдал
сред светлини
ухания
и екзотични риби
зад призрачните каменни стени на утрото
един самотен ангел ме изпраща
тежат крилата му от толкова сбогуване
и шепотът му
преобръща настоящето