Не помня имена. Ти кой си?
Някоя любов единствена?
Пред прага ми белеят кости-
приспивам ги със писъци.
Приближи... защо замлъкна?
Не , не съм ги аз убивала.
В очите им замръквах-
любена (но не обичана) .
Да - много са. И отвратен си.
Не се срамувам от обичане.
Кажи ми, че съм много лесна-
не играя на отричане.
Всъщност кой си? Съдията?
А аз - Мария Магдалена?
Дошъл си за разпятие?
Но мъртва бях. И преродена.