автор: mary_jane

В последно време демона го няма,
аз чакам го за следващата среща.
Приготвла съм сладки, кафе съм му наляла
той винаги ми казва важно нещо.

Дали съм го уплашила случайно,
след много схватки и заплахи страшни?
Мразя го, а липсва ми безкрайно
и чакам го във стаята си прашна.

Щом дойде, леко се смрачава,
лек полъх на мухлясало ме блъска.
Усмивката му леко се подава,
не ми говори, а ми съска.

“Върви си и не идвай вече”
и усещам как ще полудея,
а той се смее, “аз няма да ти преча,
само че наблизо ще живея”.

Направи крачка, коленичи,
взе ръката ми и я целуна
“и демоните могат да обичат”
погледна ме и през прозореца изплува.