автор: biala_liastovica

Вчера да ви кажа ко видях!
Въх мар Бошке, праву са гръмнАх!
Бях излязла вън щурцити да пуслушам
штот ут сичку ми дуде ду гуша.

Беши вечи тъмну! Извиднъш
ми са мярна силует на мъш!
Гледам гу утиди ду дуваря
на кумшийката ми кака Мара!

Тихичку прумъкна съ въф мрака,
посли притаи са и зачака!
Викъм: Лелей, туй ши е крадец!
Сигурну пу кражбити е спец!

Растрипериф съ кат трипитлика!
Ама как ши истърва? - си викам!
Страх ни страх ду края ши устана
и ша вида сичку ко ша стани!

Тъкму малку са успукуих,
штот ут зад зъд храстити са скрих...
Нещу извиднъж казА: ту-пууур
и са разлюлЯх кату папур...

Учити ми искокнаха ут страх...
Упулих съ... Убачи кво видях? -
Моята кумшийка кака Мара
кът куза прискочила дуваря.

Оня дет мислИх, чи ша краде -
грабна я! Ни казвам за къде...
Кату луд започна да я млящи...
и завря я праву в мойти храсти -

Ф тия дету ази бяф са скрила!
Викам: Оле Бошке, майко мила!
СмрЪзнах са! - ни мърдам и ни дишам!
Ко стана ни мога да упиша!...

Дрехи като рой са разхвърчаха,
фусти ли, кюлоти ли не бяха...
Ризи, панталони са размятаха,
нещо тупна ми върху главата...

Бяха стонове и бяха вопли,
бяха страсти вулканични, топли...
Смъкнах си "парцала" ут главата
и уставих им гу на зимята.

Посли са измъкнах пълзишком
и утидух си въф моя дом.
Легнах си, надупих са, заспах...
Цветну цяла вечер сънувах.

Сутринта кат станах - кака Мара
пъргаву примита край дувара.
Китка зад ухоту си турила,
фръцка са и пей със сичка сила...


Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

;))))))))