автор: snejen_bor

Когато някога минаваш покрай мен ,
хвърли в прозореца ми дребен камък

и стрестната от неговия шум,
ще лумне във очите ми отново пламък.

Скрибуцайки душата ми ,си е отворена,
ключът отдавна не приляга,

но грешката ,тя вече си е сторена,
ще я забравим и ще помълчим за малко.

Ще ти налея от онова кафе.
Нали обичаш да го пиеш сладко?

Ще помириша ризата ти на каре
и този път ще мине гладко.

Ще ме обхождаш с жадните си устни ,
ще ме оформяш като хляб,

ще ме опитваш още ли съм вкусна ,
като сочен плод налят.

Раздира тишината рязък звън,
пулсиращо примамва телефона .

Ще минеш ли ,кога ?
Не знам.....

......и ме изхвърляш ,
като че ли от балкона.